Добро е Господното слово.
4 Царе 20:19
Срещаме се с много деца от различни народи. Страхотно е! Установихме, че всички деца играят с или без играчки. Светлината, сенките, гласовете, ръцете, могат да бъдат „обекти” за игра.
Играта за децата няма същото значение, както за възрастните – чрез игра възрастните се отпускат, за разлика от времето на работа. За децата обаче играта е време на изграждане, време, когато децата се включват в настоящето и в бъдещето.
Дете, което не играе показва, че не се чувства добре!
Всички игри и играчки имат някакво значение. Например като вземе една пушка (или пръчка в ролята на пушка) и си представи, че взема участие в бойни действия, това показва черти от характера и реакциите на детето. Неговият избор на кукла и действията му с нея също разкриват мислите му. До преди няколко години момченцата не си играеха с кукли! Куклите бяха за момиченцата!
Децата в Мадагаскар си играят на магазин на стълбите с камъчета, клонки, листенца и хартийки.
По време на часовете в училище децата могат да играят опасни игри. Учителите трябва да внимават.
Някои електронни игри могат да доведат до пристрастяване и загоба на връзката с реалността. трябва добре да познаваме игрите и играчките на нашите деца. Игрите трябва да са адаптирани за тяхната възраст, за тяхното социално, интелектуално, сантиментално и духовно израстване.
Да не оставяме децата си да играят на разрушителни игри, на войни, на игри, които насърчават насилието и идеите за духове и демони. Да предпочитаме играчките и игрите, които развиват мисленето, сътрудничеството, творчеството, общуването…
Исус казва в Евангелие на Лука, 11 глава, 11 стих: „И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?”
Бог наистина е идеалният баща. Най-голямото Му желание е ние да се развиваме в плана на Неговата Любов. Същото това желание е записано и в нашите родителски сърца! Да бъдем внимателни!